От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред. Всеки хванал е, каквото може. Нож, брадва, пушка и седло. Търча към битката. Не сме умрели, не сме и живи, не сме проекции, не сме. Крадци, войници, магьосници, попове. Гиганти и джуджета. Хора и нехора. Купчина от нетела. Напред и с бъдещето зад гърба си. Наречено е гробище.
Заклинанието не работи - някой пада. Just another frag. Всички бягат. Има страх - няма страх. Избирам си последния в колоната. И той труп. Всяка чужда смърт отсрочва моя край. Някой идва да ме вземе.
И сам воинът е сам. Засилен към смъртта си пак посечен падам. Гробище любимо, как хубаво си ти. Събираме се всичките умрели. О, миг, поспри. Не спря. От гробището пак излизаме засилени и бягаме напред към следващата битка.
ВЛАДО ДИЛОВСКИ
